Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» ..........................
Нед Фев 08, 2015 10:01 pm by Изабел Ротшилд

» Стая за гости
Нед Фев 08, 2015 9:58 pm by Изабел Ротшилд

» Коридори
Нед Фев 08, 2015 9:55 pm by Изабел Ротшилд

» Всекидневна
Нед Фев 08, 2015 9:49 pm by Изабел Ротшилд

» Тронна зала
Нед Фев 08, 2015 9:46 pm by Изабел Ротшилд

» Покоите на кралското семейство
Нед Фев 08, 2015 9:42 pm by Изабел Ротшилд

» Трапезария
Нед Фев 08, 2015 9:39 pm by Изабел Ротшилд

» Бална зала
Нед Фев 08, 2015 9:36 pm by Изабел Ротшилд

» Музикална стая
Нед Фев 08, 2015 9:30 pm by Изабел Ротшилд

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 26, на Пон Яну 27, 2014 6:27 pm

you know, good things come of tragedy. [jane & nathaniel];

Go down

you know, good things come of tragedy. [jane & nathaniel];

Писане by Jane; on Нед Фев 08, 2015 3:27 pm

Джейн се чувстваше като на поход. Буквално. От няколко часа, само газеше в тревата и хиляди от клончетата на около бяха изподрали лицето и ръцете и'. Дори нямаше обхват. Телефона и' беше съвсем неизползваем. Дори батерията и' беше на привършване. Завъртя очи. Имаше нужда от топла вода, чисти дрехи и меко легло с дебела завивка. Да не забравим и четка за коса. Беше тръгнала със перфектно права коса, а сега.. Беше бухнала и Синклер, имаше чувството, че дърво е започнало да пуска корените си там. Да не говорим за ноктите и'. За отрицателно време лакът и' беше олющил, а под тях имаше.. всъщност и тя не искаше да знае какво има. Как и' липсваше, жилището в Ню Йорк! Ако започнеше да се оплаква едва ли щеше да и' стигне ден, за да си каже всичко. Но тя си мълчеше. Не искаше да доставя удоволствието на Натаниел, да я гледа, че за всяко едно нещо тя мрънка. Зачуди се защо изобщо се беше съгласила да тръгне с него? Той беше непознат. Дразнеше я и тя не можеше да го понася. До пред двадесет и четири часа тя дори не знаеше, че имаше баща. Или поне не го смяташе за жив, а сега.. И цялата тази история със пазители и синия кристал. Кутията която и' Натаниел и' беше дал беше заключена, но някак си тя знаеше, че вътре е кристала. Усещаше .. силата му? Да .. щеше да и' отнеме време, докато осъзнае какво точно се случваше. Всъщност, ако тя не беше забелязала всички онези странни неща които се случваха около нея, едва ли щеше да повярва в думите на високия, тъмнокос мъж. Най-вероятно щеше да го подгони с някой домакински уред и да го изкара от къщата и' с думите "Ти си луд!". И сега като се замислеше.. може би наистина е трябвало да направи това. Какво я засягаше точно нея, че някакъви побъркани крале и кралици на някакви измислени кралства, искаха да вземе някакъв си син кристал? Единствената причина поради която се беше съгласила беше .. баща и'. Може би щеше да съжалява. Най-вероятно, вече покойната и' майка, е имала причина да и' каже, че е мъртъв. А дали причината, не е тъкмо тази? Въздъхна и спря. Не можеше повече. Болеше я всичко.
-Имам нужда от почивка!- извика подир Натаниел, който беше няколко метра пред нея. - И от душ! Най-вече от душ!
Не можеше да понася потта по тялото си и мръсната си коса още по малко хвърчащите буболечки наоколо.

_________________

❝ stay.
is measured out in miles what makes you think you're something special when you smile? childlike no one understands jackknife in your sweaty hands some kind of innocence is - - -
avatar
Jane;
The girl who will save them all.
The girl who will save them all.

Брой мнения : 266
Reputation : 1
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://adera-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: you know, good things come of tragedy. [jane & nathaniel];

Писане by Nathaniel. on Нед Фев 08, 2015 3:40 pm

Натаниел бе дал обещание на един човек, на който дължеше живота си и щеше да го изпълни на всяка цена, защото той не бе като жителите на града, в който се намираше, не даваше напразни обещания, не лъжеше и не казваше нещо, ако наистина не го мисли, той спазваше обещанията си и правеше всичко възможно да не бъде отъждествен с думата "разочарование" . Тозно поради тези си свой принципи, тъмнокосия мъж се бе озовал в Ню Йорк, бе открил Джейн и сега двамата вървяха към кралство Адера, носейки нещо наистина ценно със себе си. Натаниел бе обещал на сър Синклер да доведе дъщеря му при него, тъй като той бе заболял тежко и отчаяно искаше да я срещне.
Нейт бързо установи, че госпожица Синклер по-скоро се е метнала на майка си, от колкото на баща си, защото постоянно капризничеше и недоволстваше, а това изкарваше младия мъж извън нерви.
"Изморена съм! Косата ми е мръсна! Ноктите ми се изпочупиха!" - Тази жена можеше да се оплаче за абсолютно всичко и по този начин забравяше да забележи красивите места, обогатени с различна растителност, през които минаваха.
-Ще спре ли да мрънкаш някога! -Вече нездържайки се, се тросна Натаниел обръщайки се към нея. -Нямаме време за почивка, нито възможност да угодим на капризите ви, "Ваше Височество" ! -Отвърна с недоволна физиономия и съркастичен тон, напълно забравяйки за обноските си. -Трябва да стигнем в Адера възможно най-скоро..-продължи той, като вече почти си беше върнал контрола над емоциите. -..Ще се наложи да загърбиш прищявките докато не изпълня даденото обещание! -заяви той и се доближи до нея, чакайки я да тръгнат отново.Това, което правеше в момента бе изключително важно за него, защото така можеше да се отблагодари на човека, който го отгледа или поне можеше да му върне нещо в замяна на всичките грижи.

_________________
love me like you do
Follow me to the dark. Let me take you past our satellites. You can see the world you brought to life, to life. So love me like you do, love me like you do.
avatar
Nathaniel.

Брой мнения : 2
Reputation : 0
Join date : 07.02.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: you know, good things come of tragedy. [jane & nathaniel];

Писане by Jane; on Нед Фев 08, 2015 3:53 pm

Мразеше го. Него и скапаната природа, тайни и толкова неща които не разбираше. Какъв му беше проблема, че си беше наумил до такава степен да я дразни. Беше се хванала за колената и дишаше тежко. Завъртя очи и се провикна след него.
-Не можеш на сила да ме накараш да вървя.
Беше му ядосана. Не беше свикнала да бъде командвана от когото и да било, камо ли от мъж. Не можеше извърви и крачка повече. Това, че той беше свикнал да го прави по цял ден, не означаваше, че и тя щеше да може.
Та Джейн, беше типичното за Ню Йорк, момиче. Интересуваше се от мода, алкохол и .. мъже, а не от така наречените "важни" неща. Обичаше живота си такъв и в момента умираше, за да се намира в апартамента си и да гледа телевизия, разхождайки се само по тениска. Умираше и за малко шоколад. Боже, как и' липсваше вкусът му. Всичко това, а тя едва беше тръгнала. Колко ужасно щеше да стане това пътуване? Не искаше да си го представя.
-Виж какво, ако искаш върви и сам, аз нямам нищо против да остана тук.. сама. Но ако наистина ти трябвам, както ти сам си изрази тогава най-малкото ще ме чакаш. За това или сега ще спрем поне за почивка или ще ти се наложи да ме носиш.
И най-нахално седна на един камък, който беше точно под едно голямо дърво. Кръстоса ръце и крака и се вгледа в Натаниел, вдигайки едната си вежда. Знаеше, че беше уцелила слабото му място. Той имаше нужда от нея и това беше единственият и' коз. Не можеше да не го използва. Понякога, Джейн можеше наистина да бъде много капризна и инатлива.. като сега. Беше готова на всичко само и само да стане по нейната.
Съзнаваше, че се държи като малко дете, но това не я спираше да продължава. Дишаше на пресекулки и беше свила устни.

_________________

❝ stay.
is measured out in miles what makes you think you're something special when you smile? childlike no one understands jackknife in your sweaty hands some kind of innocence is - - -
avatar
Jane;
The girl who will save them all.
The girl who will save them all.

Брой мнения : 266
Reputation : 1
Join date : 17.01.2014

Вижте профила на потребителя http://adera-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: you know, good things come of tragedy. [jane & nathaniel];

Писане by Nathaniel. on Нед Фев 08, 2015 4:03 pm

Явно Джейн не само бе голямо мрънкало, но и бе доста инатлива личност-факт, който не се понрави на Натаниел. Той застана пред нея и я погледна, присвивайки леко очи, знак, че наистина бе успяла да го вбеси до краен предел, а това му се случваше много рядко, защото той бе изключително уравновесен човек. Почти никой не бе успявал да го подразни толкова, явно Джейн заслужаваше признание за начинанието си.
-Добре!-отвърна той и разпери ръце в знак, че се предава, след това се обърна с гръб към нея. -Ще те нося на конче, качвай се! -Сигурно Джейн далеч не очакваше подобно развитие на ситуацият. Тя се надяваше да я остави да си почине, но той нямаше време за почивки, щом се налагаше - щеше да я носи. Явно тя не разбираше колко е важна ситуацията, в която се намират. Не разбираше и колко е важно за Нейт да изпълни заръката на баща й, нещо вътре в него го буташе да върви по-бързо. Тъмнокоското се надяваше протестите да спрат по-скоро, а също и да пристигнат по-скоро, всичко да свърши и той да се върне към предишния си що годе нормален живот. Всички боготворяха оново място - Ню Йорк, а той изобщо не го хареса. Тонове праше въздух, различни хора блъскащи се из претъпканите улици всеки вглъбен в своето скучно еждневие и много злонамереност и гняв, толкова много, че сякаш ги усещаше как полепват по кожата му и го задушават. Този град бе парче съсипана земя, застроено с огромни небостъргачи, енергията на природата бе изсмукана и той не усещаше друго освен негативни чувства и меланхолия.

_________________
love me like you do
Follow me to the dark. Let me take you past our satellites. You can see the world you brought to life, to life. So love me like you do, love me like you do.
avatar
Nathaniel.

Брой мнения : 2
Reputation : 0
Join date : 07.02.2015

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: you know, good things come of tragedy. [jane & nathaniel];

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите